Защо плачем

“Крокодилски сълзи” e често цитирана фраза, но хората са единствените животни, за които се знае, че плачат като форма на емоционално освобождаване. (Макар че крокодилите наистина плачат, но това е проста физиологична реакция) Плачем, когато сме тъжни, но също плачем, когато сме щастливи и когато сме ядосани. Защо?

Първо най-важното. Има три различни вида сълзи. Първите, базалните, сълзи се произвеждат от сълзотворните канали на почти постоянна основа, но с толкова бавно темпо, че дори няма да забележите. Те съществуват, за да смазват, подхранват, почистват и защитават роговицата. Можете да ги приемете като щит, който създава бариера между вашите очи и мръсотията и частиците на външния свят. Вторите са рефлексни сълзи, които инстинктивно се появяват, когато окото ви е раздразнено, независимо дали това дразнене е причинено от частици дим, мигла  окото или нещо друго. Тези сълзи не само помагат да се измие онова, което причинява дразненето, но те също така съдържат допълнителни антитела, за да убият всякакви бактерии, които могат да замърсят окото.

Крайният и третият тип са най-интересни. Емоционалните (или психическите) сълзи. Те се предизвикват от изключително силни чувства, както положителни (радост и вълнение), така и отрицателни (тъга, гняв, страх и т.н.). Експертите не са съвсем сигурни защо хората са се развили така, че да изразяват емоциите си чрез солена очна вода. И все пак има няколко потенциални обяснения.

Една популярна теория е, че емоционалните сълзи са форма на невербална комуникация. Бебето например може да не е в състояние да говори, за да изрази своя глад или самота, но може да предизвика силна и незабавна реакция от страна на майката (или бащата), като се разплаче. В зряла възраст това може да бъде начин да се прояви открито чувството на уязвимост или радост за изграждане на връзки с приятели, семейство и познати. Или пък да предизвикате състрадателен отговор от хората около вас (при условие, че не са психопати), когато сте емоционално или физически в беда. Всъщност сълзите са толкова силен социален сигнал, че дори и нашите домашни любимци знаят как да реагират веднага щом започнем да плачем.

Друга причина може да бъде, че плачът предлага някакъв вид освобождаване за физическа и емоционална болка. Всички сълзи представляват смес от вода, сол, петрол и ензими, които убиват микробите, но тези, които се стичат по лицата ни, когато сме емоционални или в болка, съдържат по-високи нива на различни хормони на стреса и химикали, които ни карат да се чувстваме добре, включително така наречения левцин енкефалин , който е ендорфин и естествено обезболяващо средство. Тази приятна комбинация от окситоцин и ендорфини може да обясни концепцията за “поплачи си, че да ти олекне”.

Но докато причината за емоционалните сълзи може да е нещо като главоблъсканица, техният механизъм е много по-добре разбран. Всички сълзи се образуват от сълзните жлези, които са над всяко око. При базални сълзи мигането причинява разпръскване на течността по повърхността на окото. Остатъците от сълзите се оттичат през пъпките (дупки в ъглите на горните и долните клепачи), през каналикула и надолу по сълзотвора, където те се изпразват през ноздрите ви. Тъй като произвеждаме само една пета от базалните сълзи на ден, системата работи доста ефективно.

Обаче, когато сме разстроени или емоционални по друга причина, можем да произведем половин чаша (или повече) сълзи само за няколко минути. Това по същество претоварва системата, така че вместо да се оттича през пунктума, сълзите се търкалят по бузите ни. Затова и плачът може да накара носа ни да тече.

Що се отнася до това защо някои хора плачат на реклами, а други не могат да пуснат и една сълза на погребението на баба си, това е друга тайна. Въпреки че полът, културата и личността са възможни фактори.

Превод от английски – Нина Жишева