Вселената се движи твърде бързо и никой не знае защо

Още в ранните години на Вселената, веднага след Големия взрив, всичко се е отдалечило от всичко останало. Все още можем да видим светлината от този взрив, като наблюдаваме много далечни части от Вселената, откъдето на светлината са й необходими милиарди години, за да достигне до нашите телескопи. Можем да измерим колко бързо са се движели нещата в тези далечни места. Въз основа на тази скорост можем да изчислим колко бързо трябва да се разширява вселената днес.

Но когато астрономите се опитаха директно да измери скоростта на разширяването на вселената днес, задача се оказа по-трудна, защото сега всичко е по-далеч – нещата изглежда се движат по-бързо от тези изчисления. Новото проучване, базирано на много подробни наблюдения, направени с помощта на космическия телескоп Хъбъл, изглежда потвърждава това откритие: Всичко се движи с около 9% по-бързо. И никой не знае защо.

При по-ранните наблюдения все още имаше шанс 1 към 3000 астрономите да са сгрешили, което се счита за доста високо за резултат от астрофизиката. Това ново проучване подобрява доверието на астрономите, като възможността за грешка е само 1 на 100 000.

“Това несъответствие нараства и вече е достигнало момент, който е наистина невъзможно да се отхвърли като случайност. Явлението не е това, което очаквахме”, се казва в изявление на водещия автор Адам Рийс – носител на Нобелова награда от университета Johns Hopkins и астрофизик.

Изследователите разчитат на същия инструмент, който използва Едуин Хъбъл през 1929 г, за да покаже, че вселената се разширява: клас пулсиращи звезди, наречени цефеиди.

За да се измери скоростта на разширяването на Вселената, астрономите проверяват разстоянието до цефеиди в близките и далечни галактики. Но това обикновено е бавна задача, тъй като Хъбъл може точно да измерва само една далечна цефеида в даден момент. Изследователите разработиха метод, който да позволи на космическия телескоп да „се отклонява“, докато изобразява звездите, показвайки повече от една едновременно, което  драстично увеличава прецизността цялостното измерване на разстоянията между тях.

Това, което откриха, пряко противоречи на прогнозите, направени въз основа на наблюдения от сателита на Планк на Европейската космическа агенция, който измерва скоростта на Вселената 380 000 години след Големия взрив.

“Това не са само два експеримента, които си противоречат”, каза Рийс. “Измерваме нещо фундаментално различно. Едно е измерване на това колко бързо се разширява Вселената днес, както го виждаме. Другото е прогноза, основана на физиката на ранната вселена и на измерванията на това колко бързо трябва да се разширява. Ако тези стойности не са съгласувани, има голяма вероятност да пропуснем нещо в космологичния модел, който свързва двете епохи“.

Рийс не знае какво е липсващото нещо, но засега планира да продължи да усъвършенства своите измервания.

Превод – Нина Жишева