За моментите „на върха на езика ми е“

Познато ви е, нали – когато знаете нещо, но не си го спомняте? Това е синдромът на „На върха на езика ми е“.

Разбира се, че е случва на всеки – да забравите това, което току-що си мислехте – особено ако това нещо се случи да бъде име на някого.

Това е една от най-вбесяващите части на това да си човек. То е един от онези моменти, когато усещаш как мозъкът ти работи, на практика виждаш въртенето на педалите, но те не задвижват колелата. Знаеш думата, която искаш да кажеш, но не можеш да си я спомниш или можеш да си спомниш само една буква от думата или колко букви има. Кривиш лицето си, мъчиш мозъка си и буквално имаш физическото чувство, че си толкова … дяволски … близо – но не и там.

Учените го наричат ​​синдром на върха на език (или НВЕ), а това е нещо, което вероятно е винаги било и ще бъде с нас, стига да имаме големи речници (и да живеем достатъчно дълго, за да започнем да забравяме части от тях). Хората на колежанска възраст са склонни да изпитват НВЕ няколко пъти седмично, докато до момента, в който повечето хора достигнат до 65, те изпитват около два пъти по-висока честота; дори веднъж на ден все още се смята за нормално.

Интересното е, че НВЕ се случва и с деца. Никой не е имунизиран. И не, не става въпрос за технология или съвременен живот.

“Наистина е трудно да се каже какво го причинява”, каза г-н Гари Малък, професор по психиатрия и стареене в института UCLA Semel. „Не мисля, че имаме достатъчно проучвания за това. Но знаем, че тъй като нашите мозъци остаряват, нашите неврони не комуникират толкова ефективно, колкото, когато са били по-млади … Процесът на извличане става по-малко ефективен.”

Това понякога се нарича мозъчно “задръстване”, защото визуализацията на мозъка показва, че точно това се случва с пътищата в него, когато човек се опитва да си спомни една неуловима дума. Една от теориите е, че с напредването на възрастта и колкото неврологичните пътища стават по-дебели и по-наситени, толкова по-вероятно е да пропусне връзката тук или там.

Някои хора (и дори някои учени) препоръчват психически да се отдалечавате от опитите да се спомните думата – по-вероятно е да изскочи по този начин. „Или вместо да мислите за подобни думи, идете на Thesaurus.com и прегледайте списъка с думи (това правя, защото в противен случай наистина се дразня). Това работи за мен около 50 процента от времето. Разбира се, то не работи, когато думата, която се опитвате да запомните, е име на някого – това е наистина обща категория за мен“ – споделя ученият.

Може би сканирането на пасаж или статия във вестниците може да ви помогне да стимулирате паметта си, тъй като има вероятност да срещнете подобна дума, докато четете.

Докато НВЕ е изучаван от средата на 60-те години, той продължава да получава внимание от академичните среди в областта на неврологията, психологията и лингвистиката, тъй като засяга всички области на тяхното изучаване.

Така че следващия път, когато НВЕ се случи с вас, опитайте се да не се задълбочавате и не забравяйте – то е само част от това да бъдете човек.

Превод – Нина Жишева