Истории от Дунава

Истории от Дунава

12/12/2018 Off By djani

Може да е тих, но не е бял със сигурност. И не съм виждала да се вълнува. Но покачи ли се нивото на водите му, настава масова паника. Неподозирана сила крие в дълбините си този Дунав и това е.

От време на време го напомня на хората.

Родена съм покрай реката. Където и да отида, винаги се връщам. Единственото нещо, което ме притегля там с необяснима магическа сила е реката. Може да ви се струва налудничаво, но това е вътрешна потребност.

Дунав. Величествен, криещ тайни и истории, той тече. Пронизва Европа като гигантска , мощна артерия. Хората идват и си отиват, а той пази историите им.

 

Някой ден ще напиша сценарий, в който Дунавът ще разкаже тези истории. Може би ще се превърне във филм или ще остане книга, но твърдо съм убедена, че ще го напиша. Зове ме, но има време.

До тогава, искам да му отдадем малко почит и внимание. Ето и малко факти.

Величественият Дунав извира от платото Баар в планината Шварцвалд в Германия, където две по-малки реки, се сливат край селището Донауешинген. Оттам насам, реката се нарича Дунав. Тя тече на югоизток в продължение на 2859км., вливайки се чрез делта в Черно море. При вливането си тя се разделя на 3 ръкава- Килийски, Сулински и Георгиевски. Най-северният – Килийският ръкав, служи за граница между Румъния и Украйна. Средният ръкав – Сулинският, е най-пълноводен и най-дълбокият. Минава през 10 държави: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна.

 

Извиращи главно от Алпите, основните притоци на река Дунав са десни. Притоците, вливащи се в реката от територията на България са малки. Повечето от тях водят началото си от Предбалкана и Стара планина. Изключение прави река Искър, който извира от Рила и пресича Стара планина.

Дунав става плавателна река едва след като приеме алпийските притоци. Около 30 от нейните 300 притока също са плавателни.  По-важни са: Ин, Морава, Драва, Тича, Сава, Прут. Най-голямата дълбочина на места надхвърля 30 метра. През месеците май и юни, реката е най-пълноводна. През зимата над нея се образуват гъсти мъгли, а поради значително ниските температури, често горните слоеве замръзват. Историята пази факти как през 1929. Дунав замръзва. Има твърдения, че ледената покривка е била малко над един метър и хората преминавали свободно до Румъния и обратно.

По поречието на реката има повече от 5000 отделни видове животни. Освен това тук е най-голямото количество тръстика в целия свят. Най-голям брой са птиците, най-вече, защото река Дунав е на кръстопътя между централна и източна Европа. Това я прави търсено и предпочитано за обитание място сред дивите животни и птици.

Есетровите риби са древен вид мигриращи риби, които днес са на ръба на изчезването. Басейнът на река Дунав е запазил някои от най-важните популации на тази риба.Те живеят в Черно море, като мигрират нагоре по течението на река Дунав, за да хвърлят хайвера си.

Проектът ,,Трайна защита на есетрите“,  стартира през октомври 2016г.

През различните сезони, рибарите се радват на богат улов от толстолоп, амур, чига, пъструга, шаран, сом и други.

В река Дунав има 120 малки наносни острова, 70 от тях са български. Най-големи са: Житния остров – дълъг 100 км. и широк 25 км., в Словакия: Mаргит и Чепел – в Унгария и Персин (42кв.км) – в България.

На 29 юни, държавите по поречието на Дунав отбелязват Международния Ден на река Дунав, който има за цел да привлече общественото внимание към значението на реката за регионите и разумното използване на водите ѝ.

От десетилетия насам се организира масово преплуване на река Дунав, в почти всички крайдунавски градове в България. Това е надпревара без класиране, за ентусиасти от всички възрасти. Желаещите да участват, задължително преминават през медицински прегледи и предварителен инструктаж.

Дунав е включен в списъка на няколко най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007г.

Респектиращ, релаксиращ, впечатляващ е Дунав. Всеки трябва да си намира причини да го посещава от време на време.

/Изглед край гр.Силистра /

 

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани