Мистичните Дервиши

10/12/2018 Off By djani

Думата “дервиш” е персийска и означава “просяк”. Същата дума се използва в арабския език като “факир”. Всъщност, ако комбинираме тези две думи, те дават най-краткото определение на самото понятие “дервиш”.

Религията на дервишите се нарича суфизъм.

Класическите суфистки учители дефинират суфизма като „учение, чиято цел е поправянето на сърцето и отвръщането му от всичко друго, освен от Аллах.

Първите дервиши и братства започват да се появяват в зората на мюсюлманския календар, още около 766г. Съществуват не по-малко от 70 различни групи. Съществуват в Пакистан, Индия, Индонезия, Иран и някои африкански държави.

Разликите в живота и идеологията на дервишите, в зависимост от това към кое братство принадлежат, са невероятно големи. Например, част от дервишите водят заседнал начин на живот, а някои – обикалят. Онези, които живеят в общности, често се скитат и се хранят с милостиня, и се връщат в общността само за пост и молитва. Вероятно единствената отличителна черта на всички дервиши е тяхното пълно отказване от собственост. Истинският дервиш не може да има собствена къща, говеда, занаят или дори обувки. Но някои братства правят изключение от това правило и им позволяват да се занимават със занаяти, за да спечелят минимума за оцеляване. Дервишите имат право да създават семейства, но най-често поемат клетва за безбрачие. В зависимост от това към коя група принадлежи дервишът, дрехите му могат да бъдат с различно изрязване и цвят, макар че най-често те използват черно или тъмно зелено в дрехите, а шейх (основателите на селища) носят зелено или бяло платно.

Дервишите са популярни и уважавани сред миряните. Смята се, че дервиш може да излекува много болести с магиите си, да предскаже бъдещето, да интерпретира една мечта или награда с чудотворен амулет. Дервишките селища са щедро надарени от кметовете и обикновените жители на града. Дервишът трябва да компенсира благоденствието си с щедрост. Не е необичайно дервишът да даде всичките си вещи на случайни гости, без да оставя нищо на себе си или дори на семейството си.

Тяхната власт сред мюсюлманите е толкова голяма, че в миналото, често командирите на войски се опитвали да привлекат дервиши, които да вдъхновяват войниците.

Не всеки може да стане дервиш. За да стане член на ордена, кандидатът трябва да мине серия от тестове. Колкото са по-строги, толкова по-свято е братството или редът. През цялото време на изпитание, той трябва да се запознае с устава и обичаите на Ордена.

Дервиш Мевлеви са най-популярните в света, наричани също “въртящи се дервиши” или “танцуващи дервиши”.

Дервишкото въртене всъщност е част от церемонията, наречена Сема. Според поетът – философ Руми, танцът с въртене около собствената си ос е начин, духът да се освободи от тежестта на телесното и да се устреми към божественото.

Селищата на Мевлеви се намират главно в централната част на Турция, а съзерцаването на ритуалните кръгове на дервишите е неразделна част от туристическия бизнес на страната.

Дервишите – Руфай или “вилнеещи дервиши” са не по-малко популярни сред народа, защото духовните им практики се съпровождат от зрелищни номера като поглъщане на мечове, огън и ритуален рев.

Може би много хора не знаят, но в България има манастир, който е бил обител на дервиши.

“Ак Язълъ баба теке” представлява уникален молитвен дом и енергиен център – един от най-големите на Балканите, който и до днес остава най-добрият образец на османската култова архитектура от началото на ХVI в. по нашите земи. Намира се край с. Оброчище.

Най-удивителното на това светилище е, че то се почита и от мюсюлмани, и от християни. За едните това е – Ак Язълъ баба, православните са категорични, че там лежи Св. Атанас. Мястото пази много легенди за изцелени болни и си заслужава да се посети.