Ние, прозявката и домашните ни любимци

Нали го знаете онова чувство? Невъзможно е да му се устои. Просто трябва да се прозеете.

Прозявката се състои от продължително отваряне на уста, последвано от бързо затваряне. При бозайниците и птиците прозяванет се състои от дълго вдишане и по-късо издишване с широко отворена уста, но при други видове като риби, земноводни и змии няма вдишване.

Но какво се крие зад една прозявка, защо се прозяваме?

В миналото хората са имали много хипотези. Още през 400 г. сл.Хр. Хипократ е мислел, че прозяването е премахнало лошия въздух от белите дробове преди треска. През 17-ти и 18-ти век лекарите са смятали, че прозяването повишава съдържанието на кислород в кръвта, кръвното налягане, сърдечгия ритъм и самия кръвен поток. Съвсем наскоро консенсусът се насочи към идеята, че прозяването охлажда мозъка, така че когато условията на околната среда и температурата на самия мозък се увеличат, прозяването нараства.

Въпреки всички тези теории, истината е, че учените не знаят истинската биологична функция на прозявката.

Това, което знаем е, че прозяването се проявява почти у всеки вид. Това се случва, когато едно животно е уморено. Може да се използва като индикатор за заплаха при някои видове. Прозявката може да се случи по време на социални конфликти и стрес, нещо, което изследователите наричат ​​поведение на изместване.

И тази широко отворена уста може да бъде заразна, особено в социални видове като хора, шимпанзета, бонобо, макаци и вълци.

Гледайки някой да се прозява, дори четенето за прозявки може да ви накара да се прозинете. Защо?

Изследванията на хора ни показват, че хората, които са по-съпричастни, са по-податливи на заразно прозяване. Когато видите някой друг да се прозява, мрежите в мозъка ви, отговорни за съпричастност и социални умения, се активират.

Заразно ли е прозяването и за кучетата? През 2011 г. биолози от Великобритания тестваха за заразно прозяване между хората и най-добрия приятел на човека. Въпреки че 5 от 19-те кучета, които са изучавали, се прозяват в отговор на прозяването на непознат човек, учените не могат да докажат, че прозявките са заразителни.

През 2013 г. учени от Токийския университет отново провериха заразително прозяване при кучетата, докато контролираха стреса. Този път изследователите установиха, че е по-вероятно кучетата да се прозяват в отговор на познат човек. Те заключиха, че кучетата могат да „хванат” прозявка от хората и че прозяването е по-скоро социално, отколкото стрес-базирано поведение.

През 2014 г. психолозите от университета в Небраска изследваха заразително прозяване при кучетата в приютите. Те открили, че някои кучета, които са се прозявали, когато са били изложени на човешкото прозяване, са имали повишени нива на кортизол – хормон на стреса. Нивата на хормона на стреса на кортизола не се повишават при кучета, които не се прозяват в отговор на човешка прозявка. Тази находка предполага, че някои кучета намират човешкото прозяване стресиращо, а други не. Необходими са повече изследвания, за да се оцени този аспект на връзката човек-куче.

Така че учените все още не са разбрали истината защо се прозяваме. Но когато става въпрос за междувидово прозяване, можете да съберете собствени анекдотични данни. Опитайте този експеримент вкъщи: Прозейте се и вижте дали вашият домашен любимец ще се прозее също.

Превод – Нина Жишева