Странната история на гробищата

Криви, безлистни дървета, ръждиви порти, разпадащ се камък, самотен опечален човек в тъмни дрехи… Това си представяме като помислим за гробищата.

Но неотдавна те са били оживени места с много цветя и посетители, които лекомислено се разхождали по пътеките. Звучи малко като парк, в който бихте си разходили кучето. Те са били точно това. Как точно са се превърнали в това, което познаваме днес?

Повечето места, който познаваме като гробища са доста “млади”. Всъщност за по-голямата част от историята изобщо не сме погребвали мъртвите. Предшествениците ни са ги оставяли на природата, други са горели останките или са ги пускали по реки. Първите погребения се считат като отказ да се почете мъртвия. Погребението на тяло в земята се оказало позитивно, тъй като го пазило от лешояди или крадци и предоставило място, на което близките да уважат починалия. Това вероятно е променило мисленето на древните и ги превърнало гроба в начина да се почете мъртвият. Понякога ги погребвали с различни инструменти или дарове, като се смятало, че може да им потрябват в отвъдния живот.

Артифакти от гробницата на Тутанхамон

С времето цивилизациите измислили собствени варианти на гроба – от могили до некрополи и катакомби. В средновековна Европа църквата предоставила достъпни, отворени площи за гробища. Те не били само за мъртвите, но и място, на което се правили събития и панаири. Фермерите пасели добитъка си там, като са вярвали, че тревата правила по-хубаво мляко. Би било странно да си представим днес това да се случва на гробищата.

С индустриализацията на градовете и тяхното разширение гробищата били преместени в покрайнините. Гробища като Пер Лашез в Париж се превърнали в красиви, декорирани градини пълни с паметници. До този момент индивидуалният, изписан гроб били достъпни само за богатите. Хората не ходели на гробищата само за погребения, но и за юбилеи или просто за следобедна закуска из природата.

В края на XIX век, с появата на публичните паркове, пълни с ботанически градини, гробищата започнали да губят своя чар. Днес повечето гробища са мрачни или в неизправност. Не само, но те се превръщат в проблем за метрополитните градове като Лондон, Ню Йорк и Хонг Конг, които са изчерпали мястото.

Може би скоро отново ще се наложи да премислим традиционните начини да погребваме мъртвите си. За сега гробищата остават първата стъпка, която ни помага да запомним и уважим близките си.

Автор: Мартина С. Попова