хАфтър Хелоуин

31/10/2018 Off By djani

Ако нямате чувство за хумор, незабавно спрете да четете. И още нещо – ударението на всяка дума в пряката реч поставяйте там, където съм посочила. Иначе не знам дали ще е смешно.

Днес – 31 октомври. За запознатите, за тези, които са “за”, за тези, които са “против”- днес се падало Хелоуин. На мен ми се смесват дните, датите, целият календар ми е едно голямо мазало, но видях едно-две дечица през деня с маски, та горе долу съм убедена какъв ден е. Прибираме се с хлапето след репетиция. Аз съм измръзнала, а дечко е привидно сънен, но щастлив, че се вози в трамвая.

Вечерта, около 21.00. Тъкмо се огорчих, че наоколо няма нито един маскиран, а само обичайната воня, мръсотия и Господ се смили. В трамвач се качи някакъв тип, който едва се държи на крака. Такива са богата храна за впечатления по принцип. Избегнах погледа му, че мен всички луди ме заговарят и се зарадвах, че не седна плътно до нас. Ядеше сандвич и ако искате вярвайте, в едната му ръка имаше чаша топло мляко със сламка… Докато се чудех кое е по-странно, дали това, че този странник пие прясно мляко, омазан до ушите или как така пиеш горещо мляко със сламка ииии изведнъж рЕзко стана много весело, защото в трамвая нахлу една шумна тумба – общо четири чавета с майка си. До едно бяха нарисувани в някакво тематично парти в близкият МОЛ. Шумната им глъчка бързо отклони вниманието на всички в трамвая от онзи странник, но още с качването си, децата бяха доста стреснати от вида му и превъзбудени. Сякаш очакваха той да ги стресне в духа на традицията. Сиганката побърза да ги успокои:

– СпокОйно, тоА не е от Хелоин. – Децата привидно се успокоиха, но продължиха да го гледат подозрително. Последва канонада от коментари, как пОлито сА уплашила да влизА в лАбиринта, а пък другата година мОни ше отиде на Хелоин в ТурСия при майка си. Опа. Аз тъкмо се възхищавах как циганката се справя с 4 деца, докато аз съм на ръба на силите си с едно… и се оказа, че въпросната жена, може и да не е майка на всичките чавета. Иновация в ма’Алата- Хелоин парти, а в трамвая кипеше афтЪр партито, защото децата не спираха да се кикотят, ръчкат едно друго и да сверяват кой е по-страшен. Щото едното го излъгали, че е нарисувано като фея. После решиха да изнудват, леля си или майка си… не знам точно каква им е вече, защото едното упорито я наричаше лельо. Тормозеше я за крем “здравеС” и за някакво червено червило, с което да се омаже още, щял да плаши хората като се приберат и да иска бонбони. В този миг, едно от другите чавета, вдъхновено от първото извика победоносно.

– Лакомства или пари! – извика то победоносно.

– Не се казва лакомства или пАри – мъдро поправя тя будното момиченце с полуизтрит грим.

– кАзва се – Лакомства, пАри или беля. – Подсказа му най-малкото.

Тук вече аз не полагах никакви, ама никакви усилия да се правя на възпитана и да гледам в друга посока, а си цвилех на глас съвсем откровено от смях. И тогава най-смелото момче в компанията забеляза, че съм с дете и реши някак по детски да спаси честта на катуна като уплаши сина ми.

– Буууу! – Извика то смело от седалката си към задната. Моят син принципно се движи сред доста артисти и подобна изцепка не го впечатли изобщо. Започна да се смее с пълен глас на другото дете, а след тях и другите се закачиха. Настана една всеобща, цветна плетеница от смях.

Странникът с топлото мляко и сандвича слезе. Децата се умълчаха, защото той се изгуби досущ като призрак в тъмата и Сиганката срещна съпричастният ми поглед с вековна мъдрост.

– Мани го тоА Наркоманин. ВидЕ ли го кАк сА беше напрАил?

Мислех да пообщувам още малко с нея и да почерпя полезен опит, но пусто дойде нашата спирка и се наложи да слезем, но със сигурност научихме ценни уроци.

По ХелоИн има сигани, които не са страшни…

Ето така се създава мултикултурно общество, не като вас.

Дали не трябваше да ѝ взема някакви координати, та дано ми даде някакви съвети за оцеляване в нашата действителност…?!?

Не знам… Факт, обаче е, че благодарение на тях, прибирането беше с около 3 степени по-весело и изобщо забравих, че ми е студено.

Шоу да има… Айде сладки сънища, аз отлитам…