Айфеловата кула

Ах… Париж. Градът да любовта, изкуството и гурме храната. Естествено, че най-забележителната структура, редом с булеварда Шанзелизе, е Айфеловата кула. Всеки иска да си направи снимка там и да се качи да види Париж в цялата му красота. Но как изобщо са направили тази гигантска кула?

Над 300 метра висока и изцяло направена от метал, кулата е почти 3 пъти по-висока от Биг Бен. През 1889 година в Париж се е държал конкурс са направата на кула, която да бъде най-високата структура в света. Инженери, работейки за един от най-известните архитекти по времето, Густав Айфел, проектирали изцяло метална структура и спечелили. Работата по кулата започнала реално през 1887, но първо е трябвало да поставят по няколко двуметрови циментови плочи под всеки от бъдещите четири крака на кулата. След това започнали да строят краката, но е трябвало всичките четири да бъдат строени едновременно, за да не се получи Наклонената кула в Париж.

След като цялата основа на структурата била готова е било време за централната част. За построяването й са поръчали 8000 различни метални части, направени предварително във фабрика. Сглобявали са ги на място, използвайки 2.5 милиона нитове. За да поставят частите на вече високо издигащата се кула използвали пълзящи кранове, които се движили по издигнатите крака. Сега шахтите, които те са използвали реално за асансьорите, които улесняват изкачването.

Кулата била завършена на 31 Март 1889 година и Густав Айфел бил първия човек, който изкачил всичките 1710 стъпала където издигнал френският флаг. Първоначално кулата се казвала „Пилона от 320 метра“, след това го сменили на „320 метровия пилон“, по-късно на „Кулата на Господин Айфел“ и най-накрая „Айфеловата кула“. Жителите всъщност не са я харесали в началото. Казали, че „бодяла“ очите прекалено много и разваляла красивия пейзаж. Много от тях са си мислили, че ще се разпадне и ще порути къщите им. Всъщност кулата е трябвало да бъде разглобена почти веднага след построяването й, но заради огромният интерес, който тя породила решили да я оставят.

Автор: Мартина С. Попова