Индия – началото на пластичната хирургия

Счита се, че пластичната хирургия е изобретение на модерната епоха. Желанието за постигане на физическа красота без съмнение е един от факторите, допринесли за популярността й. Освен козметични причини, тя се прилага и за реконструктивни цели. И все пак, пластичната хирургия има значително по-дълга история, отколкото повечето хора си мислят. Един от най-ранните случаи на пластична хирургия може да бъде намерен в Sushruta Samhita, важен медицински текст от Индия.

Sushruta Samhita обикновено се датира от VI в. пр. Хр. и се приписва на лекаря Sushruta (което на санскрит означава „много известен“). Най-известният принос на Sushruta Samhita към пластичната хирургия е възстановяването на носа, познат също като ринопластика. Процесът е описан така:

„Частта от носа, която трябва да се покрие, първо трябва да бъде измерена с листо. След това парче кожа с необходимия размер трябва да бъде изрязано от живата кожа на бузата и да се обърне обратно, за да покрие носа, като се оставя малко стебълце, прикрепено към бузата. Частта от носа, към която трябва да бъде залепена кожата, трябва да бъде открита, като от нея се премахне кожата, с нож. След това лекарят трябва да постави кожата на носа и да зашие двете части бързо, като поддържа кожата в правилно положение,  като в ноздрите се пъкат две тръби еранда (растение, от което се добива растително масло), така че новият нос да добие правилна форма. , Кожата се коригира внимателно, след това се поръсва с прах от женско биле, червено сандалово дърво и берберис. Накрая, носът се покрива с памук, който постоянно се овлажнява със сусамово масло. Когато кожата зарасте, ако носът е твърде къс или твърде дълъг, удължаването или скъсяването се правят от клапа, която се отваря в средата на носа и след процедурата се затваря.“    

Друг принос на Sushruta Samhita към практиката на пластичната хирургия включват използването на части от пилешки крила за реконструкция на липсващите ушни лобове, употребата на вино като анестезия и използването на пиявици, за да се пазят раните без кръвни съсиреци.

Също така може да се отбележи, че Sushruta Samhita е и един от основополагащите текстове на Аюрведа, традиционната медицинска система на Индия. Затова Sushruta Samhita съдържа повече от описанието на пластичните хирургични процедури. В съществуващата форма на Sushruta Samhita се казва, че се състои от 184 глави, съдържащи описания на 1120 заболявания, както и няколкостотин вида лекарства, произведени от животни, растения и минерали. Освен това Sushruta Samhita съдържа 300 хирургични процедури, разделени в 8 категории и 121 различни вида хирургически инструменти.

Освен това, Sushruta учи, че за да бъде добър лекар, човек трябва да притежава медицински познания както в теоретична, така и в практическа форма. За тази цел той е разработил различни експериментални модули (те могат да бъдат намерени и в Sushruta Samhita), за да могат учениците му да практикуват различните хирургически процедури, съдържащи се в неговия медицински текст. Например „разрез“ и „изрязване“ се практикували върху зеленчуци и кожени торби, пълни с кал с различна плътност, „сондиране“ – върху изяденото от молци дърво или бамбук, а „пункция“ – по вените на мъртви животни и лотосови стъбла.

През 8-ми век Sushruta Samhita е преведена на арабски език от човек, известен като Ибн Абилсайбиал. Този арабски превод, известен като Китаб Шах Шун ал-Хинди или Китаб и-Сусуруд, в крайна сметка стига до Европа до края на Средновековиет. В Ренесансова Италия семейството Бранка от Сицилия и болонският лекар Гаспаро Талякоци вече били запознати с хирургическите техники, описани в Sushruta Samhita. Въпреки това, европейското майсторство в пластичната хирургия и хирургията като цяло идва няколко века по-късно. Междувременно в Индия Sushruta Samhita е подготвила индийските лекари като висококвалифицирани хирурзи. По този начин процедурата на Sushruta за ринопластика е въведена на Запад.

Автор – Нина Жишева