Произхода на шоколада

Ако сте от тези хора, които не могат да си представят живота без шоколад, значи сте щастливци, че не сте родени преди XVI век. До тогава, шоколадът съществувал само в Мезоамерика в доста по-различен вид от това, което ни е познато днес.

Смята се, че още през 1900 година пр. Хр. хората, които са живели в този регион, са почнали да обработват зърната на местното какаово дърво. Най-старите данни, които имаме казват, че зърната са били натрошени и смесени с царевично брашно и люти чушки, за да се направи питие. Не е било чаша топъл шоколад, а горчива, ободряваща, пенлива смес. Мезоамериканците са вярвали, че шоколадът е божествено дарение от змиоподобен бог, познат на маите като „Кукулкан“. Ацтеките използвали какаови зърна като валута и пили топъл шоколад на кралски пирове. Също така са ги давали на войните като награда за победа на бойното поле и са ги използвали в ритуали.

Човекът, на който можем да благодарим за появата на шоколад в Европа, е Ернан Кортес, жестокия испански конквистадор, който поставил по-голямата част от Мексико под испанска власт през XVI век. Неговият лейтенант докладвал, че кралят изпил 50 чаши от шоколадовото питие, поднесени в златни чаши. Когато се завърнал в Испания и донесъл със себе си какаови зърна, заради начините, по които мезоамериканците ги използвали, те се превърнали в афродизиак за европейците.

Първоначално, горчивият вкус ги направило подходящи за медицински цели. Но подсладено с мед, захар или ванилия питието станало изключително популярно из испанския корт. Нямало е аристократически дом без подноси за шоколад. Това модерно питие обаче било трудно и времеемко да се произвежда в голям мащаб. Това включвало плантации и внесен робски труд в Карибите и на острови в крайбрежието на Африка.

Светът на шоколада драстично се променя през 1828 година. Машинизирането на разнородни фабрични процеси достигнало и до шоколада със създаването на преса за какао. Тази иновативност можела да раздели натуралната мазнина, или още наречено какаово масло, от натрошените зърна, което оставило чист прах, който можел да се смеси и направи на питие или отново да се комбинира с маслото, за да се създаде солидния блок шоколад, който познаваме днес. Малко по-късно шведски кулинар добавил мляко на прах към шоколада, създавайки млечния шоколад.

От там нататък вероятно само можете да се досетите как креативни хора експериментират и миксират, доставяйки ни големия избор от шоколадови изделия, на който можем да се насладим днес.

Автор: Мартина С. Попова