Акула е най-старото гръбначно животно

Преди няколко години се потвърди, че една невероятна 400 годишна гренландска акула е най-старото гръбначно животно на планетата, познато досега.

Акулата се е родила по време на царуването на крал Джеймс І, била е млада през колониализма, достига зрелостта си по времето на крал Джордж II. През американската революция, 1770 г., тя е била възрастна и е продължила да живее и през двете световни войни.

Достигайки невероятната възраст от 400 години, тази женска гренландска акула определено поставя нов сериозен рекорд по дълголетие, твърдят учените. Тя се нареди пред най-дълго живелия слон Лин Уанг, който умря на 86 години. Рекордът сред хората се държи от 122-годишната французойка Луис Калмен, починала през 1997 година.

„Акулата е по-стара дори от гренландските китове, за които досега се смяташе, че са най-дълголетните гръбначни животни в света!“ – сподели водещият изследовател от университета в Копенхаген Юлиус Нийлсен, който допълва, че гренландските китове доживяват от 211 години.

Гренландската акула води класацията по дълголетие за гръбначни животни, но официалният рекорд по дълголетие сред животните, като цяло, се държи от вид исландска мида Минг. Тя е живяла 507 години, преди учените да отнемат живота й.

“Биолозите, изучаващи рибите, са се опитали да определят възрастта и дълголетието на гренландските акули в продължение на десетилетия, но без успех”, споделя експертът от акули от университета в Исландия Стивън Кампана. “Като се има предвид, че тази акула е върховен хищник (крал на хранителната верига) в арктическите води, е почти невероятно, че доскоро не можехме да определим дали животното е живяло 20 или 1000 години.“

За да определят възрастта на рибите, учените изследват растежните слоеве на калциевите карбонати в ушите им, но акулите нямали такива камъни. Затова те решават да изследват очните им лещи. Според Гардиън лещата на окото е съставено от протеини, които се натрупват с течение на времето, като протеините в центъра на лещата се появяват още докато животното е в утробата. Изчислявайки данните на тези протеини, учените могат да определят и възрастта на акулата. За целта прибягат до метода на радиовъглеродното датиране, чрез който се определя времето на радиоактивното разпадане на така наречения въглерод 14. Отбелязва се, че техниката не е достатъчно точна, за да се определят дати на раждане, но тази гренландска акула със сигурност е живяла 4 века.