Солената тайна на Краков

Ако трябва да направите списък с европейски забележителности, които да посетите, вероятно бихте включили класики като Версай във Франция, кулата в Пиза в Италия, Биг Бен в Лондон.

Но помислете и за Полша. Там ви очаква едно по-малко познато, но също толкова вълнуващо преживяване. Краков!

Краков, Полша, е типичен европейски град. Всичко си има – и култура, и история, и архитектура. Но, извън оживените градски улици, Краков крие една неочаквана тайна, която го превръща в място, различно от което и да било друго.

Солната мина Виеличка се намира съвсем близо до града и е прокопана преди векове. Днес мината е туристическа атракция и хора от цял ​​свят се стичат, за да се насладят на скритото й величие. Мината е нещо повече от подземен лабиринт от тунели.

Всъщност, влизайки в мината, човек добива усещането, сякаш влиза в кралски дворец или катедрала. Богато украсени галерии и пространства, които впечатляват още повече, когато се замислите от какво са изваяни.

Каменна сол! И освен това Виеличка е била действаща мина до 2007! В нея са произвеждали добрата стара каменна сол,  с която ръсим пържените си картофки или даваме завършека на ястието си.

В средновековието, когато е основана мината, солта е била високо ценена стока и мина като Виеличка е означавала богатство за богатите, но за миньорите тя е била място за тежък физически денонощен труд.

Мината е създадена през 13 век, и още тогава миньорите започнали да дялат фигури от сол за забавление. Дългите часове, прекарани под земята и липсата на слънчева светлина вдъхновили мъжете да направят нещо, което да поддържа духа им жив и силен.

Традицията на дизайна на резбите в мините започва като начин да се почете света Кинга, покровителка на солните миньори. Легендите разказват, че принцеса Кунигунда дошла в Полша от Унгария, за да се омъжи за полския принц Болеслав Благочестивия.

Преди да напусне Унгария, принцесата изтървала годежния си пръстен в шахтата на мина и се отправила към Полша много притеснена. Когато пристигнали в Краков, миньорите от свитата й започнали да копаят и изведнъж ударили на нещо твърдо – огромна буца сол! Те разбили буцата и вградили един солен кристал в годежния пръстен на принцесата! Оттогава тя станала техен покровител и бдяла над миньорите, докато са под земята.

Параклисът, построен в нейната чест, е най-красиво украсеното място в цялата мина. Били поканени художници, за да оформят пространството. Един такъв художник, Антоний Виродек е изваял от сол Копие на Тайната вечеря на Да Винчи.

В лабиринт дълъг 178 мили и над девет нива в дълбочина, миньорите са изградили спиращи дъха камери. Много от тях представляват зашеметяващи параклиси, които грабват погледа. Но шедьоврите на миньорите се намират на дълбочина от 330 фута. Най-известният параклис, наречен Бижуто в короната на Виеличка, е параклисът “Св. Кинга”. Всъщност това е една от най-големите подземни църковни структури в света.

През последните години, откакто мината е отворена за посещения, лидерите на Полша добавят и скулптура на папа Йоан Павел II към параклиса.

Съвременните собственици на мината са съгласни, че пространството трябва да се използва. Всяка неделя в параклиса се изнася свещена меса. Щастливи двойки също могат да използват пространството за сключване на бракосъчетания! Но параклисът на Св. Кинга не е единственият район, в който хората могат да се разхождат.

Ако имате намерение да посетите всичките 2 000 камери в мината, ще ви отнеме около два месеца! Предприемчиви бизнесмени правят какво ли не, за да привлекат посетители.  Някои от солените камери са превърнати в здравни курорти още през 1839 година. Курортите предлагат различни услуги: масажи, солени бани и “здравословен сън” за една нощ.

Можете, например, да повървите в обувките на солните миньори! Експедицията по маршрута на миньорите е интензивно пътуване през по-малко развитите камери. Не се притеснявайте, с вас ще има професионални водачи. Като бонус ще получите лека миньорска каска с челник.

Съвременни художници също представят своите произведения в някои камери. Други помещения са се превърнали в барове и ресторанти, а някои дори се предлагат за провеждане на конференции.

Миньорите на Виеличка едва ли са си представяли, че техните творби някога ще се превърнат в чудеса за милиони.