Корейска керамика – II част

В началото на династията Йосеон, се развива нов тип керамика, познат като бончеонг съдове (в Япония – мишима), по които глиненото тяло от сивозелена керамика от края на династията Грейо бива покрито с различни декорации от бели ивици. За разлика от деликатността и сложността на сивозелената Грейо керамика, декорацията на бончеонг керамиката е силна и дръзка. Примери за такава декоративна техника са тези, в които върху тялото с приплъзване на четчица се чертаят бели ивици и чрез потапяне на съда в глината. Някои от тези изделия са внасяни в Япония и са наречени чаша за чай горейо и са ценени от японски колекционери.

От друг страна, производството на бял порцелан, започва в пълен мащаб около началото на петнадесети век. Той се превръща в водеща керамика на династията, защото неговата чисто бяла обикновена декорация се е считала за подходяща за идеята за конфуцианството, която е била корейска държавна идеология. Бял порцелан, смятан за кралски съд, е произведен в императорските пещи, които се разпространяват в района на Гуангджу, Геонги-до. Също така, от втората половина на XVI век започва производството на порцелан и в провинциалните райони. Порцелан, украсен с кобалтово синьо, т.нар. Синьо-бял артикул, започва да се появява до средата на петнадесети век с артистичност и чистота, характерни за династията Хосеон. През седемнадесети век, обаче, трудността на вноса на кобалтов син пигмент от Китай е довела до нарастване на популярността на мотивите, извлечени от железен-кафяв пигмент. През първата половина на осемнадесети век е разработен нов тип синьо-бял фаянс, известен в Япония като есенно-тревист стил, в който растенията са безпрекословно изобразени върху млечно бяло тяло с бледо синьо пигмент. През 1752 г., когато императорските пещи се събират в Бууонг-ри, Гуангджу, керамичното производство процъфтява в стабилно състояние, включително синьо-бели съдове, както и порцеланови с умело използване на медно червена или желязно кафява декорация, както и стационарни винени съдове, които отговарят на вкусовете на учените. През деветнадесети век възходът на средната класа довежда до развитието на благопожелателни символи, желаещи дълголетие и плодородие, както и мотиви, съдържащи елементи от народната живопис, които представляват надеждата да получат практически ползи в този свят. Те се превръщат в най-често използваните стилове.