Историята започва далеч преди Марко Поло. Баща му и чичо му, венециански търговци, се настаняват в Константинопол, столица на Византийската империя, където притежават магазини. Но през 1261г. венецианците са изгонени от града. Братята на Поло тръгват да търсят щастието по Пътя на подправките и коприната. Били ли са също посланици на Венеция в далечна Азия? Възможно е, макар че разказът на Марко Поло не дава уточнения. Четири години по-късно те стигат планината Каракорум, където са посрещнати в двора на Кубилай хан, император на монголите. Когато поемат обратно по пътя за Венеция, те носят пропуск, написан на златна плочка, както и писмо го папата, в което ханът го моли да му изпрати стотина учени и шишенце със светено масло от гроба на Христос в Йерусалим.

Когато Николо и Матео Поло се връщат в Италия папата е в Сен Жан д’Акр в Палестина, където скоро умира. Те чакат две години избора на нов папа, за да му предадат посланието на хана. През 1271г. отново заминават. Този път братята Поло водят Марко, сина на Николо, а вместо стотина учени – двама свещеници, които избягват при първата трудност. Какво пътуване за 17-годишния Марко! Той преминава платата на Памир на 4500 метра височина – “покривът на света” по думите му. Открива въглищата, “нещо като камък от недрата на планината, който гори като дърво”, и чува да се говори за земно масло, което по-късно ще нарекат петрол.

Братята Поло поемат по пътищата, познати от Древността, които улесняват търговския обмен между Китай и Средиземноморието, наричани от историците Пътища на коприната. Те са очаровани според релефа и водоизточниците и служат за пренасяне на коприна от Китай, подправки от Индия, слонова кост и седеф, скъпоценни камъни…

След 17 години до Кубилай Марко пожелава да се върне във Венеция. Удобен случай се появява, когато ханът го моли да придружи до владетеля на Персия една монголска принцеса, определена за негова жена. Флотата напуска Зайтон през 1291г., пресича Малайзийския пролив, днешен Сингапур, и обикаля бреговете на Индия, преди да стигне Ормуз. Пътуването е тежко и мнозина измират по пътя. А трябва да се избегнат и пиратите в Индийския океан!

След като оставя принцесата семейството Поло среща много опасности по пътя до Трапезунд. Най-сетне те достигат Венеция през 1295г.

Не само Марко Поло пътува в Азия. В средата на ХIII век кръстоносците искат да се съюзят с Монголската империя, която толерира християнството и християнските малцинства в нея живеят необезпокоявани. От своя страна, великият хан се интересува от западната религия, защото храни амбицията да разшири владенията си на запад. Идва време за преговори.

The post Приключенията на Марко Поло appeared first on Зелен Свят.

Препълнените улици

Преобладаващият брой посетители, които идват по тесните улици и водните пътища, могат да създадат реални проблеми с трафика, особено през лятото и около карнавалния сезон. Просто пътуване до магазина за хранителни стоки през август може да ви остави в капан в тълпа от бавно движещи се туристи.

Грубото поведение

Тъй като напоследък масовият туризъм достига върхово темпо, са се появили много доклади от всякакви шокиращи поведения на някои много невъзпитани посетители. От публичното уриниране дето се свари, до пиянското гмуркане на моста Риалто върху преминаващите гондоли.

Боклукът

Тълпите туристите, които идват в града, оставят зад себе си и купища боклук. Всеки ден можете да откриете препълнени кофи за боклук и прозорци, натъпкани с чаши за кафе, контейнери за гелове и бутилки за бира. Това е брутален символ на инфилтрацията на културата за бързо хранене и претоварената инфраструктура на града.

Загуба на обществено пространство

Венецианските campi или площади са важни открити пространства за живота на общността. Те са там, където децата играят, бабите седят и студентите пушат цигари. През март миналата година се появиха доклади за глоба, наложена на семейство, което бе домакин на рожден ден на един campo. Разгневени венециански домакини протестираха из целия град, като правеха невероятни пикници на местни площади. Венецианците трябва да се борят за правото да излизат навън.

Местното население намалява

До 70-те години правилата на града ограничават максималната сума, която наемодателите биха могли да наложат. След като тези лимити биват отстранени, цените излизат извън контрол и населението на града започва рязко да спада. Само за няколко десетилетия броят на жителите е намалял от 120 000 на 55 000 в момента. През 2008 г. местните граждани организират шеговито погребение на града, с тригонодолово шествие, пренасящо ковчег през каналите на града, за да повиши осведомеността по този въпрос.

The post Какво притеснява венецианците appeared first on Зелен Свят.

Карнавалът става публичен през 1296 г. с акт на Сената на Република Венеция, но нейният произход му е значително по-стар. Още през 1094 г. в официални документи се откриват следи от публични тържества в последните дни преди Великия пост. По това време и през следващите столетия карнавалът е траел по няколко седмици празнични дни и забавления в целия град, през които хората можели да се отдадат на музика, танци и партита. Носенето на маски и костюми дава възможност на хората да скрият различията в класата или статута си и дори им е било позволено да се забавляват заедно с аристокрацията.

Навсякъде в града се организират публични изложби, с музиканти, танцьори, акробати и жонгльори. В същото време в частни къщи и кафенета се провеждат партита и глупави представления, а в театрите представят маскирани пиеси. 

Карнавалът става световно известен и престижен през 18 век, когато достига най-голямата си слава. През този период писателят Казанова прекарва живота си във Венеция между диви партита и любовни афери. В края на века, след като французите завладяват Републиката, както и през австрийската окупация по-късно, традицията на маските бива забранена и карнавалът оцелява, макар и в по-малки размери, само на някои острови в лагуната. Едва през 1979 г. древната традиция е възстановена, във формата, която съществува днес.

Магията на карнавала придава на Венеция очарователна атмосфера. Маскираните хора пълнят улиците с усмивки и смях, а в целия град се организират няколко събития. Карнавалът обикновено трае няколко седмици, но най-важните дни са тези между последния четвъртък и последния вторник. Те се наричат ​​giovedì grasso и martedì grasso, буквално “мазен четвъртък” и “дебел вторник”, като противоположност на следващата Пепелива сряда, която отбелязва началото на Великия пост.

Центърът на всички събития е площад Сан Марко. В последната неделя и последния вторник на карнавала голяма дървена сцена е домакин на церемонията по награждаването на най-добрите маски и костюми, които се избира след няколко парада, провеждани по време на централните дни на фестивала. Този етап е и театър на различни пиеси, където традиционните маскирани герои като Арлекин интерпретират комични приключения. Също така е възможно да участвате в разкошни маскирани партии в стила на 18 век, организирани в древни венециански сгради, но парадите по площадите и улиците са най-популярни. 

От древните времена обичаят да се носят маски и костюми е дал началото на процъфтяваща търговия и занаяти, които произвеждат все по-екстравагантни и изтънчени маски. Сред най-известните костюми, особено през 17-и век, е така наречената баута –  бяла маска под черна шапка и черно наметало. Тя дори се използва извън карнавалния период, когато съдят някого анонимно.

Вместо това жените често носели маска, наречен moretta – тъмна кадифена маска, която се държи на мястото си с бутон в устата. Тъй като носителят не е могъл да говори, тази маска се нарича още “mutetta”, което означава мълчание.

Костюмите и маските и днес представляват основната атракция на карнавала. Посетителите са завладени от техния чар и обикновено купуват маска веднага щом стигнат в града, за да се чувстват напълно част от празника. Маска може да се купи дори за няколко евро в някой от малките щандове или магазините, които са завладели улиците. Въпреки това, в центъра на града, стари магазини или ателиета все още произвеждат маски според древното изкуство. Тук техниката папие-маше и панделките не са заменени с пластмаса, а всеки продукт е истински шедьовър, създаден с търпение и внимание към детайлите.

The post Карнавалът във Венеция appeared first on Зелен Свят.

Градината за отдих и размисъл

Една от забележителните забележителности е градината Градината за отдих и размисъл. Тя е проектирана от художника Йенлонг и е построена от Рен Ланшенг през 1885-1887. През 2001 г. Градината за отдих и размисъл е призната, заедн с други класически градини от Суджоу, като място, част от световното наслество на ЮНЕСКО.

Луоксинг Джоу

Луоксинг Джоу е остров в езерото. На това място съществуват заедно будизъм, таоизъм и конфуцианство. Природата му е много красива. По време на пролетния фестивал, хора от цял Китай се стичат там, за да ударят камбаната за молитва.

Перлената кула

Това не е истинска кула, а просто модел, съставен от перли. Перлената кула е и името на известна драма. Намира се в градчето, защото в точно него се е случила вълнуващата история между Фангчи и Чен. Бащата на Фангчи бил прогонен от града и отишъл при леля си, за да я помоли за помощ, но когато леля му научила лошата новина за Фангчи, тя презряла бедните и отказала да му помогне. Братовчедът обаче, който бил много мил и любезен човек, тайно дал на Фенгчи перлената кула. И така, по-късно, Фангчин станал Жуангуан.

Трите моста

В градчето Тонгли има 55 моста, най-известните от които са трите моста – Тайпинг, Джили, Чангкинг Бридж. Всички представляват благословия. Хората отиват на тези мостове, за да измолят здраве и щастие в моменти, които са най-важни за тях – сключване на брак, раждане на дете, празнуване на рожден ден.

The post Венеция на Изтока appeared first on Зелен Свят.

През X век Римската империя се озовава в опасност от хуните, които окупират голяма част от северна Европа. Не дълго след това империята се разпада напълно и това кара голяма част от населението да се пресели на юг към брега. Те обаче се озовават в блатата, но приели това препятствие като защитен механизъм. Построили градът Венеция директно върху плаващата повърхност.

Как е възможно това?

Любопитен факт е, че градът реално е построен върху повече от 10 милиона дънера, които са били събрани при строенето. Те са забити дълбоко в тинята до солидната земя, което позволява на структурите да не потъват. Венеция буквално се държи на гора от дънери и то успешно до днес.

Венеция се състои от повече от 100 малки острова разделени от канали. Стотиците мостове из целия град играят двойна роля. Известния мост Риалто е един от най-старите и той служи не само като връзка между кварталите Сан Марко и Сан Поло, но през него минават и тръби с питейна вода, захранващи кабели и газ.

Но красивият град е в опасност. Главния проблем е и голямата им атракция – водата. Жителите на Венеция са свикнали с наводненията, тъй като повечето не са опасни и са решили, че това няма да им спира всекидневието. Дори когато площадите са наводнени можете да видите жители с панталони навити до коляното или високи гумени ботуши как се разхождат. Дори кафенета, чиито столове са на половина в вода биха Ви обслужили, ако решите да седнете.

Принципно тези наводнения траят няколко часа, след което градът се връща в нормалната си форма. Нивото на водата обаче се повишава и все още няма решение. За това, стягайте си багажа и отивайте във Венеция преди да трябва да си носите шнорхели.

Автор: Мартина С. Попова

The post Градът на водата – Венеция appeared first on Зелен Свят.