На пръв поглед малкият колумбийски град Сан Агустин изглежда по-различен от много други подобни населени места, оцветяващи Колумбийския регион на Андите: приятен климат, живописни калдъръмени улички, няколко бара и ресторанти и почти нищо друго. Сан Агустин обаче не прилича на никой друг град в Колумбия: той е домът на някои от най-важните археологически обекти в Южна Америка, останки от загадъчна древна култура, процъфтяваща между 1 и 8 век пр.н.е.

Древните церемониални и погребални обекти са разпръснати на площ от около 250 квадратни мили и посетителите могат да прекарат седмици в проучване на мястото. Има около 600 известни статуи и най-малко 40 монументални погребални могили, разпръснати в района на Алто Магдалена – около една трета от статуите и половината от могилите са разположени в границите на археологическия парк Сан Агустин.

Забележителните статуи варират от малки дребни паметници, високи по-малко от половин метър, до гигантски, внушителни фигури с височина до 7 метра! Те се различават по стил, в зависимост от периода, в който са били построени. Някои са абстрактни, изобразяващи антропоморфни фигури, а някои са много по-реалистични, с образи на войници и майки. Могат да се видят изображения на свещени животни като ягуари, жаби и орли. Според ЮНЕСКО, който обявява Сан Агустин за световен археологическия музей през 1995 г., “мястото представлява ярко свидетелство за художественото творчество и въображение на една предиспанска култура, която процъфтявала във враждебната тропическа среда на Северните Анди”.

Истинската мистерия на Сан Агустин се крие в идентичността на талантливи хора, които са построили тези забележителни статуи и погребални места. Археолози и антрополози са успели да съберат някои части от историята им: най-ранните останки от тяхната култура датират от 3300 г. пр.н.е. и тези археологически обекти са изоставени около 1350 г. сл.н.е. Те били преоткрити през 18-ти и 19-ти век и повечето от местата за погребение са били ограбени в търсене на злато (което се оказало много малко – народите в този регион не са имали много злато).

За древните народи на Сан Агустин или за тяхната култура се знае много малко: те не са имали писменост и са изчезнали няколко столетия преди европейците да пристигнат в тази част на света. Но тяхното наследство е запечатано независимо от това колко много или малко можем да научим за тях – в крайна сметка те са отговорни за изграждането на най-голямата група от религиозни паметници и мегалитни скулптури в Южна Америка.

The post Мистериозните статуи на Сан Агустин appeared first on Зелен Свят.

По време на пробиване на слой от кокс, 900 метра от повърхността, работниците били изненадани да отпечатък от колело на тавана на тунела, който копаели.

Районът около Донецк се намира върху скала от Карбоногенната епоха и е на възраст между 360-300 милиона години, което предполага, че евентуалната възраст на отпечатъка е около 300 милиона години. Това би означавало, че едно действително колело е минало оттам преди милиони години и с течение на времето се е вкаменило поради процес, наречен диагенеза, където утайките се литифицират в утаечни скали, какъвто е случаят с фосилните останки.

В свое писмо, един от ръководителите в мината, С. Казакин, дава уверението си, че е свидетел на отпечатък от аномалното колело, открит от неговия екип от миньори през 2008 г.:

“Нашите твърдения не са PR акция. Навремето (2008 г.) ние, като екип от инженери и работници, помолихме директора на мината да покани учените за подробен преглед на обекта, той, по нареждане на тогавашния собственик на мината, забрани такива разговори и вместо това само нареди да се ускори работата по преминаването през този участък от лава и бързото зареждане на участъка с минно оборудване.

Поради това този артефакт и по-малкият, открит при по-нататъшната работа, бяха блокиран в тунела и не може да бъдат извадени и изучени. Добре е, че има хора, които, въпреки забраната, снимаха артефакта.

Имам връзки с хората, които пръв откриха тези отпечатъци, а също и с тези, които ги снимаха. Имаме повече от дузина свидетели. Както разбирате, допускането в мината е строго ограничено и получаването на разрешение за достъп е доста трудно.“

“Колелото” е отпечатано върху пясъчника на покрива. Момчетата се опитваха да “откъснат” находката с чукчета и да я извадят на повърхността, но пясъчникът беше толкова твърд, че, за да не наранят отпечатъка, те го оставиха на място. Понастоящем мината е затворена (официално от 2009 г.) и достъпът до “обекта” е невъзможен – оборудването е демонтирано и слоевете вече са наводнени.

Само с това писмено свидетелство и това на останалите свидетели, снимките остават единственото доказателство за този аномален отпечатък. Защото, ако фотографските доказателства наистина са легитимни, трябва да се запитаме как едно изкуствено създадено колело се е вкопчило в такива древни слоеве, когато според учените човекът все още не е бил развит.

The post Колело на 300 милиона години? appeared first on Зелен Свят.

Плочата от Сингапур

Тя представлява част от голяма плоча от пясъчник, открита в устието на река Сингапур. Смята се, че плочата датира от тринадесети век. Покрита е с писмени знаци, които никой учен не е успял да дешифрира досега.

Ронгоронго

Ронгоронго е мистериозна система от глифи, открити през деветнадесети век на известния Великденски остров. Те изглеждат като писмо или протописмо, макар че някои от тях приличат на календар. Все пак нито един от тях не може да бъде прочетен.

Китански скрипт

Китанският скрипт е серия от писмени системи от отдавна изчезналите монголски кхитански народи, които установяват династията Лиао на североизток от Китай. Има два скрипта – малък и голям, които експертите не могат да разчетат.

Надписът от Алеканово

Алекановият надпис е известен като група неразчитаеми знаци, открити в руското село Алеканово през 1897 г. от археолог Василий Городов. Знаците са отпечатани върху малък

глинен съд и са открити на славянско гробище.

Писмото Кипу

Системата за писане на Кипу е доста мистериозна. Учените все още не са научили достатъчно за инките и за тези, които са живели преди тях, но се твърди, че този тип писмо е наследено именно от тези предци. Засега обаче писмото все още не е преведено.

The post Писмата, които не можем да прочетем appeared first on Зелен Свят.