Определяме красотата на определено нещо спрямо цвета, формата, видът и пропорциите, който са приятни за окото. Тя малко или много винаги е съществувала в нас. Дори най-ранните инструменти, който сме използвали били оформени симетрично. Изследователите се опитали да намерят практически причини за това, но не намерили такива. Изглежда, че са отдали времето да изработят инструментите по този симетричен начин просто защото така им харесвали повече.

Из историята на човечеството, дефиницията на красотата се изменила безброй пъти. Идеалите са изменят или превръщат в стоите антоними. Отвъд индивидуалния вкус, изглежда, че някои неща никога не остаряват. Точни размери, симетрия и мотиви могат да бъдат намерени из архитектурата и изкуството от самото им начало до днес. Човечеството някак си е единно в съгласие за красотата на тези определени неща. Шаблоните, по който базираме културата си могат да бъдат намерени из природата. Те са станали част от нашата биология, защото са помагали на нашите прадеди да оживеят. Симетрията в природата означава, че всичко е точно както трябва да е. Деформирани растения и животни веднага си показват проблем. Днес, симетричното лице е по-възможно да принадлежи на здрав човек. Заради честотата из растителният свят, симетрията е много позната за нашият мозък. Нещата, който ни помагат да оживеем активират мозъка ни, като отключват приятно чувство.

Чувството ни за красота вероятно е еволюирало от разпознаването на шаблони из природата. Въпреки това, днес е много повече от това. Имаме вградено усещане за мотив. За някой абстрактното изкуство е объркващо, но то си играе точно с тези първични познавания за форма и пропорции, който до ден днешен съществуват в съзнанието ни. Макар да ни е трудно да обясним защо бихме предпочели нещо пред друго, инстинктивно ще изберем това, което ни свързва отново с природата.

Автор: Мартина С. Попова

The post Какво прави нещо красиво? appeared first on Зелен Свят.

Считана за едно от най-големите отличия в индустрията, наградата бе връчена на Адмиралтейството Кампунг в Сингапур заради успешното интегриране на обществени съоръжения, обществено пространство и над 100 апартамента за възрастни хора. Сградата се наложи над стотици избрани проекти, включващи стадиона на Световното първенство по футбол, Националната библиотека на Катар и неотдавна възстановената станция Лондон Бридж.

Намиращата се в северната част на Сингапур многослойна разработка е разположена върху пространство, по-малко от един хектар. В допълнение към затворените жилищни райони, тя предлага пешеходен площад, обществен парк и медицински център, оборудван за извършване на обикновени дневни операции на място.

Стилистичният дизайн на сградата се основава на това, което дизайнерите от местната архитектурна фирма WOHA, описват като подход “клубен сандвич”: Докато структурата представлява едно интегрирано цяло, тя всъщност се състои от колекция от различни услуги, разположени на различни етажи.

Дизайнерите на WOHA споделят, че при проектирането на сградите са се стремили да намалят използването на енергия в комплекса и са наблегнали върху пасивната вентилация, естественото осветяване на пространствата. Умело са се възползвали от климатичните условия на страната, която е известна с честите си и обилни валежи и са изградили система за събиране на дъждовната вода, която се използва за напояване на озеленените покриви и стени, украсяващи и оживяващи комплекса.

Разделено на три слоя – горна, средна и долна, Адмиралтейството Кампунг съдържа 104 апартамента за възрастни хора, разположени в два блока от по 11 етажа. Долните секции имат достъп до публичните пространства, включително огромни зелени пространства, тераси и така наречените хокър центрове (термин, използван за сингапурските центрове за храна на открито).

Местата за отдих са изградени в непосредствена близост до резиденциите на възрастните хора, за да “подкрепят връзките между поколенията и да насърчат активното стареене”, обясниха дизайнерите на пресконференция.

Журито, което включваше водещи архитекти и други представители на индустрията, похвали опита на WOHA да се погрижи за застаряващото население на Сингапур, според програмния директор на WAF Пол Финч.

“Съдиите са възхитени от проекта за начина, по който проектът подхожда към дълголетието и здравните грижи, осигуряването на социални жилища и търговското пространство, което дава възможност за значителни ползи за обществото”, каза той в изявление.

Финч заяви, че проектът “прави необходимите неща по интелигентен начин” и похвали включените транспортни връзки и естествена вентилационна система, системите за напояване на растителността в парковете. “Журито смята, че това е проект, даващ потенциални уроци на много градове и държави по света”, добави той.

Адмиралтейството Кампунг е най-новият в редица обществени или публични архитектурни проекти, които претендират за наградата на WAF. Миналата година най-голямата награда бе присъдена за проект за реконструкция след земетресение на село в провинция Юнан в Китай. Разширение на Националния музей в Шчечин, Полша, получи признание през 2016 г.

Интерлайз, сложен комплекс от апартаменти на ОМА и немският архитект Оле Шеерен, спечелиха наградата за сграда на годината през 2015 г.

Други победители бяха гимназия в Кот д’Ивоар, мащабен проект за жилищно строителство в Матура, Индия и музеят “Zeitz MOCAA” на Томас Хедървик, построен в неизползвани силози за зърно в Кейптаун, Южна Африка.

The post Старчески дом-градина стана Сграда на годината за 2018 appeared first on Зелен Свят.

За улеснение на пътуващите, на картите линиите от различните нива са маркирани с различни цветове.

По стените на станция T-Centralen, наподобяваща бяла пещера, грациозно се извиват сините вейки на фантастично цвете.

Станция Solna Centrum (T11), на синята линия, сякаш води към тъмните земи на Мордор.

Пъстра дъга се извива над перона на станция Stadion.

Гранитните пейки на станция Skarpnäck напомнят някак си за Стоунхендж.

Издяланата в скалите станция Duvbo сякаш се готви да разкрие фантастични вкаменелости пред пътниците.

Станция Rådhuset (Съдебна палата) поддържа тежестта на скалите с дебелите си, мощни колони.

Снимките в публикацията са на Conor MacNeill

The post Метро като за викинги appeared first on Зелен Свят.

Удивително романтични, безкрайно очарователни, приказно красиви. Фенерите на Хой Ан, висящи над мрежа от тесни улички и алеи, ще ви пренесат в стария Виетнам. Мястото, където китайското и японското влияние стават все по осезаеми. Улиците са осветени от тази завладяваща феерия от причудливи цветове, форми и размери. Днес, точно както и през минали векове, всяка стъпка от процеса на изработване на фенера – от изграждането на бамбуковите рамки до танца на четките върху изящно оцветената коприна – добавя последния акцент в архитектурата на древното търговско пристанище от 17-ти век. Това е светът на Хой Анските фенери.

Занаят, усъвършенстван с течение на времето, процесът на производство на фенери включва колекция от занаятчии, разпръснати из града. Няколко занаятчии се специализират в изработката на рамки – сферични, капковидни и цилиндрични форми, обработени до съвършенство. Вторият набор от занаятчии, художници и илюстратори, внимателно рисуват орнаменти и картини върху коприната. След това заготовките се изпращат на няколко собственици на магазини по бреговете на река Ту Бон. Една от тях е госпожа Нга.

Г-жа Нга ръководи собствения си бизнес в продължение на повече от десетилетие на една от тихите сенчести алеи на Хой Ан. Използвайки получените заготовки – рамки и изрисувана коприна, тя съчетава всички елементи в изящен краен продукт, като внимателно нарязва и слепва, добавя или маха заготовки, ако е необходимо. След зорко и критично оглеждане и преценка на качеството на продукцията си, тя приема някои, докато други изхвърля . По-голямата част от бизнеса й е готови за купуване фенери, но г-жа Нга често изработва и свои дизайнерски модели илюстрации.

Майсторът на фенери, посветен на занаята си, работи бавно и внимателно. Техниката е много прецизна и за някои напредъкът може да дойде изключително бавно. Начинаещ художник може да изработи само един или два фенера, докато опитните ветерани, с години практика, могат да направят до 20 дневно.

The post Фенерите на Хай Ан appeared first on Зелен Свят.

Южна Исландия

Водопади, водопади, водопади. Исландия е била на радарите на любителите на природата през последните няколко години и се е превърнала в популярна дестинация с гледките, които разкрива. Извън Синята лагуна и живописната обстановка на Рейкявик също има много места, които заслужават една разходка до там. Селхалландсфос, Хайфос и Гълфос са, меко казано, зашеметяващи водопади, за които е трудно да се повярва, че са истински.

Остров Вагар, Фарьорските острови

Дом на единственото летище на Фарьорските острови, остров Вагар е един от 18-те острова, образуващи този атлантически архипелаг. С население от малко над 3000 души, Вагар е също толкова спокоен, колкото и спиращ дъха. Въпреки размера си, островът има 41 планини, четири големи езера и три големи водопада, което го прави фантастично и уникално място за разглеждане.

Кападокия, Турция

Разположен в Централен Анадол, Кападокия е идеална дестинация в Турция, натоварена с скални образувания “приказните комини“. Там може да се види Музеят на открито в Гьореме, койт представя 30 издълбани скални църкви и параклиси, някои от тях с фрески от IX век. Кападокия е известна и с това, че предлага балони с горещ въздух, за да види района от доста специален ъгъл.

Паро Такцанг – манастирът Тигрово гнездо, Бутан

Паро Такцанг, известен също като манастир “Такцанг Палфуг”, манастир Тигрово гнездо, е будистки храм, кацнал отстрани на скала в долината Паро в Бутан. Построен в края на 17-ти век, манастирът е бил унищожен при пожар през 1998 година. Реставрацията му, финансирана от правителството на Бутан, е завършена през 2005 г.

Гигантската статуя на Буда, провинция Съчуан, Китай

Гигантската статуя на Буда е невероятен подвиг на човешкото майсторство, разположен близо до Лешан в южната част на провинция Съчуан. Замислена е през 713 г. Деветдесет години по-късно хиляди работници завършат проекта, което го прави най-големият каменен Буда в света до днес. Еднакво крехка и сложна, статуята е обект на непрекъсната поддръжка под надзора на експерти на ЮНЕСКО. Косите на каменния Буда са свити в над 1000 кока.

The post Уникалната Земя appeared first on Зелен Свят.