Вълци прекъснали Първата световна война

През зимата на 1917 г. руските и германските войници, които се бият в мрачните окопи на Източния фронт на Първата световна война, имали много причини да се страхуват: вражески куршуми, измръзнали стъпала, безброй болести, шрапнели, щикове, танкове, снайперисти. А, да – и вълците!

През февруари на тази година съобщение от Берлин отбелязва, че големи глутници вълци се промъкват от горите на Литва във вътрешността на Германската империя, недалеч от фронтовата линия. Подобно на много други животни, войната прогонила и вълците от домовете им и те се скитали в търсене на храна. “Тъй като зверовете са много гладни, те проникват в селата и убиват телета, овце, кози и друг добитък”, се казва в доклада, който излиза в “Ел Пасо Хералд”. “Има дори два случая на нападнати деца.”

Според друго съобщение извън Санкт Петербург вълците са били толкова неудобни на бойното поле, че са едно от малкото неща, които биха могли да съберат войниците от двете страни заедно. “Групи на руски и немски разузнавачи се събраха и организираха ожесточена престрелка, когато голяма глутница вълци се изсипа на бойното поле и нападнаха ранените”, се казва в доклада, твърди Оклахома Сити Таймс. “Враждебността беше незабавно преустановена и германците и руснаците заедно нападат глутницата, убивайки около 50 вълка”. Войниците постигат негласно споразумение да спрат стрелбата, докато снайперистите от двете страни на фронта избиват вълците.

Доклад на Ню Йорк Таймс от юли 1917 г. описва как войниците в района Конов-Вилна, област Минск (близо до сегашния Вилнюс, Литва) решават да спрат военните действия, за да се борят срещу косматия общ враг:

„Използвали отрова, пушки, ръчни гранати, дори картечници, за да унищожат кръвожадната напаст, но напразно. Вълците, които никъде другаде не са толкова огромни и мощни, каквито са в Русия, били отчаяни в глада си и въпреки опасностите. Нови и нови глутници заемат мястото на избитите от руските и германските войски.

Като последна мярка, противниците, със съгласието на командирите си, влизат в преговори за примирие и се обединяват, за да преодолеят вълчата напаст. Постепенно обкръжават животните и в крайна сметка убиват няколкостотин вълка. Останалите се разбягват във всички посоки, като успяват да се спасят от избиване, на което не са подлагани никога преди.“

След това войниците връщат на постовете си и продължават войната.